В последно време темата за лихвите отново стана много актуална, защото след високата инфлация от 2022 и 2023, централните банки в САЩ и Западна Европа ударно увеличиха лихвените нива. Това развитие с право притеснява хората, защото всеки един от нас по един или друг начин зависи от нивото на лихвите в икономиката. Дали имаме съществуващ кредит или планираме да вземем такъв, то ние все спадаме в групата на засегнатите.
В края на лятото на 2023 обсъждах темата за списание Икономика (бр. 116) с журналистката Таня Явашева. Говорихме си за ролята на лихвата в цялата икономика и на пазара на недвижими имоти. Тук взаимствам заглавието на статията от самото списание.
Ще повторя тук някои от основните моменти от статията.
Стабилността на ценовите нива е основна задача на централните банки по целия свят
Основна задача на всяка централна банка е стабилността на местната валута. Например на сайта на нашата централна банка в секцията Мисия/Задачи пише:
„БНБ поддържа стабилността на националната парична единица чрез осигуряване на:
- пълно покритие на паричните задължения на банката с високоликвидни валутни активи;
- неограничен обмен между българския лев и резервната валута на територията на страната при фиксирания в ЗБНБ официален валутен курс;
- необходимата емисия на банкноти и монети в страната.“
В Закона за Българската Народна Банка в чл. 2 пише следното:
Лихвата е мощен инструмент на централните банки
Надявам се да съм ви убедил, че централната банка винаги ще се старае да се бори с високата инфлация и да използва всичките си налични инструменти, за да постигне „ценовата стабилност“, за която става дума в закона за БНБ. В крайна сметка всяка централна банка е институция, която трябва да изпълнява поставените й от закона задачи.
Добре, но какви инструменти има на разположение централната банка за постигне стабилизиране на цените?
Няколко са инструментите на разположение на БНБ и между тях са определяне на минималните резерви на банките (много мощен инструмент), определяне на рисковите провизии на банките и съответно определяне на лихвените нива за рефинансиране на търговските банки.
В тази статия ще си говорим за лихвите и влиянието им върху развитието на дадената икономика.
Защо и как точно лихвите влияят на икономиката и поведението на участниците в нея?
Лихвите са тясно свързани с цената на кредита в икономиката. Това важи, както за домакинствата, така и за бизнеса. Лихвата е цената, която всеки, който ползва чужд капитал плаща за този ресурс.
Лихвата обаче е и цената, която всеки от нас получава, когато предоставя „капитал“ на разположение на другите участници в икономиката. Под капитал тук имам предвид най-вече спестяванията, които хората предоставят на банките под формата на депозити или просто ги държат по разплащателните сметки на банките.
С две думи лихвата e цената на капитала и ние, или я плащаме, когато ползваме чужд капитал или я получаваме, когато предоставяме спестяванията си на банката във вид на депозит.
До тук е ясно, нали? Въпросът е защо чрез нивото на лихвите централните банки успяват да „регулират“ активността на участниците в икономиката и дали това е „безплатен обяд“ или не е?
Лихвите са като билет за машина на времето
Когато вземете кредит от банката наистина можете да потребявате повече и това стимулира икономиката в настоящия момент. Но откъде идва това повишено потребление. То идва от бъдещето ви. Да, вашето бъдеще. Чрез кредита вие „прехвърляте“ потреблението си от бъдещето към настоящия момент. За това в настоящето можете да потребявате повече и евентуално да си купите по-голямо нещо, което иначе не можете да си позволите без да спестявате много продължителен период от време.
От казаното по-горе излиза, че колкото са по-ниски лихвите, толкова е по-ниска цената, която плащаме, за да прехвърлим потреблението си от бъдещето към настоящия момент. В същото време това е цената, която ние ще получим, за да прехвърлим настоящето си потребление към бъдещето.
Ето как намалявайки лихвите централните банки стимулират хората да взимат евтини кредити и да потребяват повече. По-голямото потребление означава ръст на икономиката.
Ниските лихви не само стимулират ползването на повече кредити от хората, но и обезкуражават спестителите да си държат парите на депозит в търговските банки. Те просто няма да получат нищо в замяна на депозита си. Както всички помним банките дори премахната депозитите като банков продукт.
Пазари като недвижимите имоти се „оживяват“ през периоди на ниски лихви
Моля обърнете внимание, че прехвърлянето на потребление от бъдещето към настоящето не е „безплатен обяд“. В бъдеще ще трябва да изплащаме кредита към банката и това означава, че всеки месец ще можем да потребяваме по-малко, отколкото ако нямахме кредит. С две думи вместо да похарчим определена сума пари, ще трябва да я дадем на банката под формата на погасителна месечна вноска по кредита ни.
Лихвите са двупосочна улица
Същият инструмент обаче може да се ползва и в обратната посока. В периоди, когато икономиката се развива прекалено бурно и се появява инфлация централната банка използва същия инструмент, за да „охлади“ икономиката и да намали потреблението на бизнеса и домакинствата.
Вдигайки лихвите централната банка увеличава цената на прехвърлянето на потреблението ви от бъдещето към настоящето и в същото време стимулира повече хора да прехвърлят настоящето си потребление към бъдещето т.е. да спестяват. За спестяванията си в банката те ще получат по-високи лихви и в бъдеще ще могат да потребяват повече.
Пазара на недвижими имоти и банките са скачени съдове
Нивото на лихвите много влияят на развитието на пазара на недвижими имоти. Както споменах, ниските лихви помагат на този пазар да се развива, а високите лихви го убиват. Това може да звучи малко пресилено, но имотите са актив, който изисква много капитал и те имат нужда от финансиране, за да функционира пазара нормално.
От друга страна банките обичат да финансират недвижими имоти, защото те са много стабилен актив, който банките искат като обезпечение. По тази причина балансите на банките са пълни с недвижими имоти като обезпечение. Здравето на самите банки зависи от развитието на този пазар. Ето защо твърдя, че банките и недвижимите имоти са „скачени съдове“.
Пазара на недвижими имоти не преминава от фаза на бум към фаза на депресия без това да е съпроводено от по-голяма или по-малка финансова/банкова криза. Както коментирам и статията „Имотите и краят на еуфорията“ границата между фазата на бума и фазата на депресията е доста ясна и забележима. Това е точно поради промяната в общото настроение в икономиката.
Безумен ръст в кредитирането
През фазата на бума банките раздават много лесно кредити и ръста на портфейлите им е зашеметяващ. Например през февруари 2024 ръста на кредитирането за домакинствата е 21% според данните за кредитните показатели на БНБ.
Когато това продължи няколко години, процента на сравнително новите кредити в портфейлите на банките става много голям. Тази „нова“ част от кредитните портфейли на банките отразява високите цени на имотите, характерни за фазата на бума.
При „охлаждане“ на пазара на недвижими имоти банките започват да се чувстват необезпечени и затягат условията за кредитиране. Те са принудени да вземат големи рискови провизии за сметка на собствения си капитал и това води да банкова „криза“. Целият свят разбира, че нещо много съществено се е променило и вече няма да е същото.
В следствие на променената обстановка централните банки намаляват лихвите, което първоначално няма голям ефект, но с течение на времето всичко описано по-горе започва отново.